Никога, не подценявай своя враг.
Всичко е обсипано във мрак.
В битките жестоки, кървави и диви.
Гонят се и викат, бели самодиви.
В очите ни свети, неугасващия пламък.
Душата ни скована, като най - твърдия камък.
Моите грехове, тежки, непростими.
За всичко съжалям, моляте боже простими.
На вред ноща, всичко замълча!
Изведнъж, нещо в далечината изкрещя.
- Твоят грях, ще бъде простен!
На сутринта се събудих с най-хубавият спомен.
© Никалас Борисов Всички права запазени