29.11.2014 г., 21:23  

Нощна мъка

632 0 0

Никога, не подценявай своя враг.

Всичко е обсипано във мрак.

В битките жестоки, кървави и диви.

Гонят се и викат, бели самодиви.

 

В очите ни свети, неугасващия пламък.

Душата ни скована, като най - твърдия камък.

Моите грехове, тежки, непростими.

За всичко съжалям, моляте боже простими.

 

На вред ноща, всичко замълча!

Изведнъж, нещо в далечината изкрещя.

- Твоят грях, ще бъде простен!

На сутринта се събудих с най-хубавият спомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...