29.11.2014 г., 21:23  

Нощна мъка

636 0 0

Никога, не подценявай своя враг.

Всичко е обсипано във мрак.

В битките жестоки, кървави и диви.

Гонят се и викат, бели самодиви.

 

В очите ни свети, неугасващия пламък.

Душата ни скована, като най - твърдия камък.

Моите грехове, тежки, непростими.

За всичко съжалям, моляте боже простими.

 

На вред ноща, всичко замълча!

Изведнъж, нещо в далечината изкрещя.

- Твоят грях, ще бъде простен!

На сутринта се събудих с най-хубавият спомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...