Никога, не подценявай своя враг.
Всичко е обсипано във мрак.
В битките жестоки, кървави и диви.
Гонят се и викат, бели самодиви.
В очите ни свети, неугасващия пламък.
Душата ни скована, като най - твърдия камък.
Моите грехове, тежки, непростими.
За всичко съжалям, моляте боже простими.
На вред ноща, всичко замълча!
Изведнъж, нещо в далечината изкрещя.
- Твоят грях, ще бъде простен!
На сутринта се събудих с най-хубавият спомен.
© Никалас Борисов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
