Нощна пеперуда полетя във мрака
и кацна на самотното дръвче във края.
Зачака тя, както пътник чака влака,
сама, в затихналата, приказна омая.
Лек дъжд започна да се сипе нежно,
ала пеперудата остана в своя си покой.
Едно листенце падна тихо и небрежно,
дъждецът лек превърна се в порой.
Пеперудата във миг отлитна плавно
и загуби се навярно сред нощната тъма.
Лек вятър лъхна, стана сякаш хладно,
а тя летеше, търсейки си светлинка.
Намери път към нови хоризонти,
премина през опустошеното поле.
Прелетя над счупените клонки
и се върна при самотното дръвче.
© Майчето Все права защищены