Нощна пеперуда полетя във мрака

и кацна на самотното дръвче във края.

Зачака тя, както пътник чака влака,

сама, в затихналата, приказна омая.

Лек дъжд започна да се сипе нежно,

ала пеперудата остана в своя си покой.

Едно листенце падна тихо и небрежно,

дъждецът лек превърна се в порой.

Пеперудата във миг отлитна плавно

и загуби се навярно сред нощната тъма.

Лек вятър лъхна, стана сякаш хладно,

а тя летеше, търсейки си светлинка.

Намери път към нови хоризонти,

премина през опустошеното поле.

Прелетя над счупените клонки

и се върна при самотното дръвче.