Надникнах зад завесата ефирна,
Свежест , свобода и лъхна вятър във косите,
Нощ, алея , пламъчета тъй игриви,
Тишина , омая и звезди в очите,
Щурци, мелодии, безброй вселени във кутийки свити,
Меланхолии и тайни в спомени увити.
Поглед и целувка , две души в една са впити,
жадно гълтат от мига,безкрайност...
Аз угаснах , а не спират да мъждукат светлините...
© Любомир Поповски Все права защищены