31.08.2024 г., 7:01  

Нощна разходка

413 0 0

Надникнах зад завесата ефирна, 

Свежест , свобода и лъхна вятър във косите,

Нощ, алея , пламъчета тъй игриви,

Тишина , омая и звезди в очите,

Щурци, мелодии, безброй вселени във кутийки свити,

Меланхолии и тайни в спомени увити.

Поглед и целувка , две души в една са впити,

жадно гълтат от мига,безкрайност...

Аз угаснах , а не спират да мъждукат светлините...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Поповски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...