Нощни мисли
Пораснахте и бързо поумняхте,
но вече се срамувате от нас,
а ние сякаш бързо овехтяхме,
не сме във час, не сме във час.
Тревожим се, когато ни корите,
оглеждаме се гузно с поглед плах,
гостуването ви превръща се във изпит
и някак тайно, вечно ни е страх.
От паяжината, провиснала свободно,
от слабото и рядкото кафе,
от думите, които се изплъзват, ...