Нощни мисли
Нощни мисли
Пораснахте и бързо поумняхте,
но вече се срамувате от нас,
а ние сякаш бързо овехтяхме,
не сме във час, не сме във час.
Тревожим се, когато ни корите,
оглеждаме се гузно с поглед плах,
гостуването ви превръща се във изпит
и някак тайно, вечно ни е страх.
От паяжината, провиснала свободно,
от слабото и рядкото кафе,
от думите, които се изплъзват,
макар и казани от все сърце.
Четеме вестниците стари,
и с всичко по света сме в крак,
допушваме изпушени цигари
с надеждата, че няма да ни хване рак.
Прикриваме усмивките си с шепи,
играем роли всеки ден,
закърпваме надеждите си слепи,
живеем ден за ден, ден. . .
Щастливи сме, дори ако мълчите,
щастливи сме изобщо, че сте тук,
деца, но вие май сте от добрите,
дори когато правите напук...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джулиана Кашон Все права защищены
, знаете колко са мили децата и как искаме да сме на нивото им. А пък младоците да не ни подценяват ..
