Нощни мисли
Нощни мисли
Пораснахте и бързо поумняхте,
но вече се срамувате от нас,
а ние сякаш бързо овехтяхме,
не сме във час, не сме във час.
Тревожим се, когато ни корите,
оглеждаме се гузно с поглед плах,
гостуването ви превръща се във изпит
и някак тайно, вечно ни е страх.
От паяжината, провиснала свободно,
от слабото и рядкото кафе,
от думите, които се изплъзват,
макар и казани от все сърце.
Четеме вестниците стари,
и с всичко по света сме в крак,
допушваме изпушени цигари
с надеждата, че няма да ни хване рак.
Прикриваме усмивките си с шепи,
играем роли всеки ден,
закърпваме надеждите си слепи,
живеем ден за ден, ден. . .
Щастливи сме, дори ако мълчите,
щастливи сме изобщо, че сте тук,
деца, но вие май сте от добрите,
дори когато правите напук...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
, знаете колко са мили децата и как искаме да сме на нивото им. А пък младоците да не ни подценяват ..
