20 feb 2008, 11:56

Нощни мисли

  Poesía
767 0 8

Нощни  мисли

 

Пораснахте  и  бързо  поумняхте,

но  вече  се  срамувате  от  нас,

а  ние  сякаш  бързо  овехтяхме,

не  сме  във  час,  не   сме  във  час.

 

Тревожим  се,  когато  ни  корите,

оглеждаме  се  гузно  с  поглед  плах,

гостуването  ви  превръща  се  във  изпит

и  някак  тайно,  вечно  ни  е  страх.

 

От  паяжината,  провиснала  свободно,

от  слабото  и  рядкото  кафе,

от  думите,  които  се  изплъзват,

макар  и  казани   от  все  сърце.

 

Четеме  вестниците  стари,

и  с  всичко  по  света  сме  в  крак, 

допушваме  изпушени  цигари 

с  надеждата,  че  няма  да  ни  хване  рак.

 

Прикриваме  усмивките  си с  шепи,

играем  роли  всеки  ден,

закърпваме  надеждите  си  слепи,

живеем   ден за  ден,  ден. . .

 

Щастливи  сме,  дори  ако  мълчите,

щастливи  сме  изобщо, че  сте  тук,

деца,  но  вие  май  сте  от  добрите,

дори  когато  правите  напук...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!!!
  • Много истинско и много добре казано.
    Поздрав, Анна!
  • И усмивка, и болка събуди в мен стиха ти, Ани. Бързо растат децата ни... Толкова бързо, че не успяваме да им се порадваме... Щастливи сме, когато виждаме успехите им. Плачем, когато ги боли. Но сме безсилни пред времето...
    Не се страхувам, че остарявам. Страхувам се, че времето лети... Дете във скута искам да държа отново!... Ще чакам внуците си, може би...
    Поздравления за прекрасния стих, Ани!!!
  • Докосна най-съкровенните струни в душата ми...
    хубави нощни мисли струят от стиха ти.
    с много обич, мила Анна.
  • Благодаря ви, момичета - Маги, Уенди, Еми , Майче. Майките са ме разбрали , знаете колко са мили децата и как искаме да сме на нивото им. А пък младоците да не ни подценяват ..
    Ще се стараем...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...