Нощни мисли
Нощни мисли
Пораснахте и бързо поумняхте,
но вече се срамувате от нас,
а ние сякаш бързо овехтяхме,
не сме във час, не сме във час.
Тревожим се, когато ни корите,
оглеждаме се гузно с поглед плах,
гостуването ви превръща се във изпит
и някак тайно, вечно ни е страх.
От паяжината, провиснала свободно,
от слабото и рядкото кафе,
от думите, които се изплъзват,
макар и казани от все сърце.
Четеме вестниците стари,
и с всичко по света сме в крак,
допушваме изпушени цигари
с надеждата, че няма да ни хване рак.
Прикриваме усмивките си с шепи,
играем роли всеки ден,
закърпваме надеждите си слепи,
живеем ден за ден, ден. . .
Щастливи сме, дори ако мълчите,
щастливи сме изобщо, че сте тук,
деца, но вие май сте от добрите,
дори когато правите напук...
© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Браво!!!
-
Много истинско и много добре казано.
Поздрав, Анна! -
И усмивка, и болка събуди в мен стиха ти, Ани. Бързо растат децата ни... Толкова бързо, че не успяваме да им се порадваме... Щастливи сме, когато виждаме успехите им. Плачем, когато ги боли. Но сме безсилни пред времето...
Не се страхувам, че остарявам. Страхувам се, че времето лети... Дете във скута искам да държа отново!... Ще чакам внуците си, може би...
Поздравления за прекрасния стих, Ани!!! -
Докосна най-съкровенните струни в душата ми...
хубави нощни мисли струят от стиха ти.
с много обич, мила Анна. -
Благодаря ви, момичета - Маги, Уенди, Еми , Майче. Майките са ме разбрали
, знаете колко са мили децата и как искаме да сме на нивото им. А пък младоците да не ни подценяват ..
Ще се стараем... -
Нашите деца...Каквото и да направят,те винаги са в сърцата ни,в мисълта ни,в същността ни.
Отново почти ме разплака... -
Много, много актуални нощни мисли, пък... и дневни!
Поздрави за хубавия стих, Ани! -
Как ме усмихна...Много ми хареса!Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
