31 мая 2007 г., 11:22

Нощни пеперуди

1.4K 0 5
Два пръста прах и три във чашата,
с аромат на спирт и жажда
и тост за теб, пропит във прашното,
което нищо на поражда.
И шепа думи, шепа спомени,
пречупващи се в кристала,
пречистени от недокосване,
разкъсани във свойта цялост
до сняг от нощни пеперуди
във златото на алкохола...
Не съм те молила да бъдеш.
Бъди! Почакай... Ще се моля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересни асоциации породени от желанието.Звучи завлядяващо и мамещо да останеш.Браво,Ирина
  • Браво.Радвам се,че прочетох този изящен стих.
  • Браво!!!
    Страшно ми хареса!
    Поздравявам те!
  • За малко да го пропусна!!!Добре,че Романтик(приятелю,винаги гледам за кой са коментарите ти има изключителен вкус за красивото и следвайки го,те прочетох...
    Невероятно красиво пишеш Ирина!
  • "И шепа думи, шепа спомени,
    пречупващи се в кристала,
    пречистени от недокосване,
    разкъсани във свойта цялост
    до сняг от нощни пеперуди..."

    Много е хубаво!!! Поздрави!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....