May 31, 2007, 11:22 AM

Нощни пеперуди

  Poetry
1.4K 0 5
Два пръста прах и три във чашата,
с аромат на спирт и жажда
и тост за теб, пропит във прашното,
което нищо на поражда.
И шепа думи, шепа спомени,
пречупващи се в кристала,
пречистени от недокосване,
разкъсани във свойта цялост
до сняг от нощни пеперуди
във златото на алкохола...
Не съм те молила да бъдеш.
Бъди! Почакай... Ще се моля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересни асоциации породени от желанието.Звучи завлядяващо и мамещо да останеш.Браво,Ирина
  • Браво.Радвам се,че прочетох този изящен стих.
  • Браво!!!
    Страшно ми хареса!
    Поздравявам те!
  • За малко да го пропусна!!!Добре,че Романтик(приятелю,винаги гледам за кой са коментарите ти има изключителен вкус за красивото и следвайки го,те прочетох...
    Невероятно красиво пишеш Ирина!
  • "И шепа думи, шепа спомени,
    пречупващи се в кристала,
    пречистени от недокосване,
    разкъсани във свойта цялост
    до сняг от нощни пеперуди..."

    Много е хубаво!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...