Нощни спомени
Когато луната наплита пътеки
в душите самотни край морския бряг
и капки солени целуват нозете
на грешници, будни във нощния мрак.
Под звездния купол кръстосват се сенки
на птици, оплетени в бледа тъма,
тъгата рисува с лилави отломки
картини, потънали без глас в самота.
Родени, вълните потъват отново,
призвани да властват със страст и любов,
солени целувки даряват тревожно
на тихият бряг по частица живот.
Тогава... се раждат любовните рани
и бягат неспирно по нечии души,
със болка, стаена във сухите длани,
спокойно със ласки самота се роди.
И бързо притихват - сломени... безсилни,
старите спомени мъчно горят,
сенки на птици крадат ги страхливо,
със тях под луната убити летят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Зафиров Все права защищены
