Nando (Георги Зафиров)
93 317
27.05.2008 г., 8:51 ч.

Нощни спомени 

  Поезия » Пейзажна
716 0 6

Когато луната наплита пътеки
в душите самотни край морския бряг
и капки солени целуват нозете
на грешници, будни във нощния мрак.

Под звездния купол кръстосват се сенки
на птици, оплетени в бледа тъма,
тъгата рисува с лилави отломки
картини, потънали без глас в самота.

Родени, вълните потъват отново,
призвани да властват със страст и любов,
солени целувки даряват тревожно
на тихият бряг по частица живот.

Тогава... се раждат любовните рани
и бягат неспирно по нечии души,
със болка, стаена във сухите длани,
спокойно със ласки самота се роди.

И бързо притихват - сломени... безсилни,
старите спомени мъчно горят,
сенки на птици крадат ги страхливо,
със тях под луната убити летят.

© Георги Зафиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??