Nando (Георги Зафиров)
93 317
May 27, 2008, 8:51 AM

Нощни спомени 

  Poetry » Landscape
717 0 6

Когато луната наплита пътеки
в душите самотни край морския бряг
и капки солени целуват нозете
на грешници, будни във нощния мрак.

Под звездния купол кръстосват се сенки
на птици, оплетени в бледа тъма,
тъгата рисува с лилави отломки
картини, потънали без глас в самота.

Родени, вълните потъват отново,
призвани да властват със страст и любов,
солени целувки даряват тревожно
на тихият бряг по частица живот.

Тогава... се раждат любовните рани
и бягат неспирно по нечии души,
със болка, стаена във сухите длани,
спокойно със ласки самота се роди.

И бързо притихват - сломени... безсилни,
старите спомени мъчно горят,
сенки на птици крадат ги страхливо,
със тях под луната убити летят.

© Георги Зафиров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??