29 июн. 2020 г., 17:04

Нощно море

1.7K 1 0

Привечер разпилени водни къдрици

пречупват сенките в черно и бяло.

Сякаш пълно с невинни сълзици,

уморено, морето е сладко заспало.

 

Яркият залез поляга за  нощния сън,

гларуси тичат по вълните на път,

вятърът пее със паметен звън-

тъй земно е всичко навън.

 

Морето е взело, морето е дало,

тъй както било е, така е живяло. 

Тъжна въздишка, краткият зов,

нова надежда за стара любов.

 

На морското дъно, сред ситния пясък,

лежи писана амфора с връх Митика,

докато Орфей, окъпан в блясък,

слиза в ада да дири свойта Евридика.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Милев Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

32 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...