29.06.2020 г., 17:04

Нощно море

1.7K 1 0

Привечер разпилени водни къдрици

пречупват сенките в черно и бяло.

Сякаш пълно с невинни сълзици,

уморено, морето е сладко заспало.

 

Яркият залез поляга за  нощния сън,

гларуси тичат по вълните на път,

вятърът пее със паметен звън-

тъй земно е всичко навън.

 

Морето е взело, морето е дало,

тъй както било е, така е живяло. 

Тъжна въздишка, краткият зов,

нова надежда за стара любов.

 

На морското дъно, сред ситния пясък,

лежи писана амфора с връх Митика,

докато Орфей, окъпан в блясък,

слиза в ада да дири свойта Евридика.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Милев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

32 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...