Нощно откровение
Среднощно тъжно откровение,
в мрака скрито от човешка суета,
изречено в далечно измерение
с един слушател - жълтата Луна.
Звездите не поискаха да слушат
за чуждите и жалки грехове,
а някъде във сянката се гушат,
далече от нелепи страхове.
Странен, разпокъсан монолог,
душата ми заключена отвори,
а Луната бди със поглед стро г-
кимна май... или ми се стори?
Може би си търся оправдание
или нечие съгласие си прося?
А тя със мълчаливо порицание
отгоре отговаря на въпроса.
Монотонност в думите отеква,
продължавам и не мога да се спра,
изливам себе си, така олеква,
а след това спокойна ще заспя.
в мрака скрито от човешка суета,
изречено в далечно измерение
с един слушател - жълтата Луна.
Звездите не поискаха да слушат
за чуждите и жалки грехове,
а някъде във сянката се гушат,
далече от нелепи страхове.
Странен, разпокъсан монолог,
душата ми заключена отвори,
а Луната бди със поглед стро г-
кимна май... или ми се стори?
Може би си търся оправдание
или нечие съгласие си прося?
А тя със мълчаливо порицание
отгоре отговаря на въпроса.
Монотонност в думите отеква,
продължавам и не мога да се спра,
изливам себе си, така олеква,
а след това спокойна ще заспя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
