20.07.2007 г., 14:01 ч.
Нощно откровение
Среднощно тъжно откровение,
в мрака скрито от човешка суета,
изречено в далечно измерение
с един слушател - жълтата Луна.
Звездите не поискаха да слушат
за чуждите и жалки грехове,
а някъде във сянката се гушат,
далече от нелепи страхове.
Странен, разпокъсан монолог,
душата ми заключена отвори,
а Луната бди със поглед стро г-
кимна май... или ми се стори?
Може би си търся оправдание
или нечие съгласие си прося?
А тя със мълчаливо порицание
отгоре отговаря на въпроса.
Монотонност в думите отеква,
продължавам и не мога да се спра,
изливам себе си, така олеква,
а след това спокойна ще заспя.
в мрака скрито от човешка суета,
изречено в далечно измерение
с един слушател - жълтата Луна.
Звездите не поискаха да слушат
за чуждите и жалки грехове,
а някъде във сянката се гушат,
далече от нелепи страхове.
Странен, разпокъсан монолог,
душата ми заключена отвори,
а Луната бди със поглед стро г-
кимна май... или ми се стори?
Може би си търся оправдание
или нечие съгласие си прося?
А тя със мълчаливо порицание
отгоре отговаря на въпроса.
Монотонност в думите отеква,
продължавам и не мога да се спра,
изливам себе си, така олеква,
а след това спокойна ще заспя.
© Елица Стоянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
много е хубаво! поздрав!
-
Много хубав е стиха ти, Елишка!
Поздрави! -
да
-
Поздравления, Ели!!!
-
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
а след това спокойна ще заспя."...,точно навреме чета стиха ти-отдавна е минало полунощ, пълнолуние е, а аз не мога да заспя....,също като лирическата!..Късен нощен поздрав и от мен,Ели!