Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
17 янв. 2008 г., 11:58

нощта... 

  Поэзия » Белые стихи
656 0 19
Във здрача
на умиращ ден
възкръсва и запалва
неоновите светлини
в очите си... нощта
и тихичко запява
песента позната,
със "нани-нани-нани-на"
приспива сетивата.
Потъвам в свят, където
е бродница душата,
а мислите ми
там намират
зеницата на свободата.
Но иде утро -
светлолико, нежно.
Разпръсва аромата си
в нозете ми.
Страхувам се
във него да пристъпя,
реалното ме плаши
с острите си зъби.
А светлината
не винаги е лек
за уморените
от болката очи.

Тогава плача тихо
във съня си,
там моят свят
отворил е врати,
със топли и уютни пазви,
наситен с цветност от мечти...


© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??