Нощта бавно се търкулва
Нощта бавно се търкулва
Празни бокали клатят диканята
Ниски ветрове бълнува
Повелителят на времето
Заспал в корубите на чинарите
Ей, среднощен буревестнико,
Който търкулваш слепите семена
От корена до плодовете
Накъде ще отведеш
Белия кон от сърцето
В коя късна доба ще съградиш
Подслон от моите стихове
Свежи цветя пълнят дисагите
Скалите ронят тъмни въздишки
В небесен дол проблясва
Скритият взор на слънцето
По изгорялата земя
Нощта бавно се търкулва
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Янко Все права защищены
