6 июн. 2010 г., 19:27

Нощта бавно се търкулва

670 0 3

 

 

                      Нощта бавно се търкулва

                      Празни бокали клатят диканята

                      Ниски ветрове бълнува

                      Повелителят на времето

                      Заспал в корубите на чинарите

 

                      Ей, среднощен буревестнико,

                      Който търкулваш слепите семена

                      От корена до плодовете

                      Накъде ще отведеш

                      Белия кон от сърцето

                      В коя късна доба ще съградиш

                      Подслон от моите стихове

 

                      Свежи цветя пълнят дисагите

                      Скалите ронят тъмни въздишки

                      В небесен дол проблясва

                      Скритият взор на слънцето

                      По изгорялата земя

                      Нощта бавно се търкулва

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...