Нощта бавно се търкулва
Нощта бавно се търкулва
Празни бокали клатят диканята
Ниски ветрове бълнува
Повелителят на времето
Заспал в корубите на чинарите
Ей, среднощен буревестнико,
Който търкулваш слепите семена
От корена до плодовете
Накъде ще отведеш
Белия кон от сърцето
В коя късна доба ще съградиш
Подслон от моите стихове
Свежи цветя пълнят дисагите
Скалите ронят тъмни въздишки
В небесен дол проблясва
Скритият взор на слънцето
По изгорялата земя
Нощта бавно се търкулва
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Всички права запазени
