Jun 6, 2010, 7:27 PM

Нощта бавно се търкулва

667 0 3

 

 

                      Нощта бавно се търкулва

                      Празни бокали клатят диканята

                      Ниски ветрове бълнува

                      Повелителят на времето

                      Заспал в корубите на чинарите

 

                      Ей, среднощен буревестнико,

                      Който търкулваш слепите семена

                      От корена до плодовете

                      Накъде ще отведеш

                      Белия кон от сърцето

                      В коя късна доба ще съградиш

                      Подслон от моите стихове

 

                      Свежи цветя пълнят дисагите

                      Скалите ронят тъмни въздишки

                      В небесен дол проблясва

                      Скритият взор на слънцето

                      По изгорялата земя

                      Нощта бавно се търкулва

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...