3 июн. 2008 г., 09:12

*** (Нощта е негърка...)

961 0 9
***

Нощта е негърка
и чува далечните там-тами
                    на свойте прадеди
и се полюшва
в ритъма на древната си кръв.
Пия страст от топлата й гръд
и като змия събличам кожата си
                    във нозете й.
Нощта е негърка
и стиска здраво
                    сърцето ми,
прошепва нещо със лилав език,
огъва костите ми
и аз стена
от страст и болка.
А във нея
тече река от пясък
и отмива всичко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Делов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • БРАВО!!!
  • Отлично стихо! Стана тъмно и ритмично, точно както обичам!

    Ave

  • Много интересен стих!
    Поздрави!
  • хареса ми... това "лилав език"... малко ме "резна", усмихна ... той че е такъв е ... ама можеше да е лилав до (нещо си )или (като нещо си )... или нещо друго да избереш да опишеш "лилаво" ... това вече са подробности... донесе ми екзотика и чувство...
  • Красива нощ...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...