3 июн. 2008 г., 09:12

*** (Нощта е негърка...)

958 0 9
***

Нощта е негърка
и чува далечните там-тами
                    на свойте прадеди
и се полюшва
в ритъма на древната си кръв.
Пия страст от топлата й гръд
и като змия събличам кожата си
                    във нозете й.
Нощта е негърка
и стиска здраво
                    сърцето ми,
прошепва нещо със лилав език,
огъва костите ми
и аз стена
от страст и болка.
А във нея
тече река от пясък
и отмива всичко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Делов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • БРАВО!!!
  • Отлично стихо! Стана тъмно и ритмично, точно както обичам!

    Ave

  • Много интересен стих!
    Поздрави!
  • хареса ми... това "лилав език"... малко ме "резна", усмихна ... той че е такъв е ... ама можеше да е лилав до (нещо си )или (като нещо си )... или нещо друго да избереш да опишеш "лилаво" ... това вече са подробности... донесе ми екзотика и чувство...
  • Красива нощ...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...