Jun 3, 2008, 9:12 AM

*** (Нощта е негърка...)

  Poetry » Other
955 0 9
***

Нощта е негърка
и чува далечните там-тами
                    на свойте прадеди
и се полюшва
в ритъма на древната си кръв.
Пия страст от топлата й гръд
и като змия събличам кожата си
                    във нозете й.
Нощта е негърка
и стиска здраво
                    сърцето ми,
прошепва нещо със лилав език,
огъва костите ми
и аз стена
от страст и болка.
А във нея
тече река от пясък
и отмива всичко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Делов All rights reserved.

Comments

Comments

  • БРАВО!!!
  • Отлично стихо! Стана тъмно и ритмично, точно както обичам!

    Ave

  • Много интересен стих!
    Поздрави!
  • хареса ми... това "лилав език"... малко ме "резна", усмихна ... той че е такъв е ... ама можеше да е лилав до (нещо си )или (като нещо си )... или нещо друго да избереш да опишеш "лилаво" ... това вече са подробности... донесе ми екзотика и чувство...
  • Красива нощ...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...