*** (Нощта е негърка...)
Нощта е негърка
и чува далечните там-тами
на свойте прадеди
и се полюшва
в ритъма на древната си кръв.
Пия страст от топлата й гръд
и като змия събличам кожата си
във нозете й.
Нощта е негърка
и стиска здраво
сърцето ми,
прошепва нещо със лилав език,
огъва костите ми
и аз стена
от страст и болка.
А във нея
тече река от пясък
и отмива всичко.
© Константин Делов All rights reserved.