Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
5 мая 2020 г., 23:11

Нощта е тъжна 

  Поэзия » Любовная
827 8 33

Нощта е тъжна

       виното искри

в чашите кристални,

       неизпити,

раздяланта се крие

       в тъмните ъгли

явила се потайно,

      от чувства неразкрити.

Любовта отпива глътки,

      на прощаване

прибира спомени

      обвити от тъга

ще търся две сърца

      пламтящи и признание

на масата две чаши

      пред тях е Самота.

  

Варна,Гавраил

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силви,благодаря че ме посети.
  • Ех, как не й приседна, как не се задави! Тъжно и мълчаливо. Самотата не е лоша приятелка. Сигурно и тя обича да пие, дори има апетит. Сложи и фъстъчки и нещо сладко и я дръж по-близо. Приятел в нужда се познава. Поздравления!
  • Иржи,духовния живот на всеки човек е една необятна вселена.Често пъти необеснима за всеки друг.Но за това пък и толкова интересна.Самотата е вид състояние което може да доведе както до дълбок катарзис така и до лудост.Неведоми са пътищата...психични.Радвам се винаги на твоето присъствие.Води до размисъл.
  • Самотата, обикновено я свързваме с някаква тягостна тишина и всеки мисли, че тя може да се разсее само с чужда помощ...Има хора, които са си самодостатъчни и самотата не ги подтиска толкова...Има поети, които раждат най-хубавите си стихове в такива моменти.Но други /аз например/ обичат шума, движението на хора, та макар и чужди, дори, когато са нещастни, не искат да останат "насаме със себе си"! Страдам, но "на ум"!! Стихът ти, Гавраиле, ми допада, защото обичам да изследвам различията....
  • Румяна,поздрав и на теб.
  • “ Любовта отпива глътки..“...- болезнено нежно, Гавраиле! Поздравления!..
  • Лили,благодаря за оценката и коментара!
  • Вълнуваща и силна творба, Гавраиле! 😊
  • Ели,благодаря за добрите думи и оценката.
  • Силен, емоционален стих! Любовта...прибира спомени!
  • Благодаря ти,Албена.Раздялата винаги носи тъга.Желая ти хубави майски дни.
  • Много е хубаво и натъжава... Но няма как да е друго, когато се разделяме с любовта... Поздравления, Гавраиле!
  • Дочка ,всяка тъга е едно нежно признание!
  • Генек,благодаря и за коментара и за забелязаната техническа грешка.Желая ти здраве и вдъхновение.
  • Георги,благодаря за поздравлението.Изпращам ти и аз макар и със закъснение.Хубавите майски дни ще изгонят тъгата.
  • Белокрилке,толкова много средства се отделят сега за борба с вируса,а за лечение,а срещу самотата -никакви.Ще съжалява един ден човечеството.
  • Юри,самотата е действително нормално човешко състояние но продължи ли дълго може да се превърне в болестно.
  • Тъжна е нощта, но крие и нежно прошепнато признание.
  • Дени,и аз смятам така.Развеждам се с нея!
  • Пепи,предлагаш ефикасно средство.Тази вечер ще взема две наведнъж.
  • Стойчо,с удоволствие те видях на моята страница.За което ти благодаря.Желая ти здраве и вдъхновение!
  • Хареса ми!
    Махни излишно "н" в раздялата. Техническа грешка.
  • Тъжно...
    Честит празник и нека той ти донесе по-светли емоции!
  • Самотата е нормално човешко състояние, но...
  • Тази самота, Гавраил, не е за теб.
  • За това са хапчетата за сън

    Стихът е чудесен!
  • Човек се изправя пред тъгата, въпреки другите му предпочитания.
    Мисля, че тъгата ни имунизира от еуфорията на илюзиите.
    И е неизбежна и необходима.
    И в горчивото има тръпка.
  • Иване,самотата е катинар който може да се отключи само с вълшебството на любовта.Но и тя не винаги ги разкрива.Желая ти хубав празничен ден!
  • Красимира,много са тъжни нощите на неразкритите чувства.Това е царството на самотата.
  • Валя,правилно си усетила настроението ми.А на теб ти желая хубаво настроение в празничния ден.
  • Замислящ стих. Потискаща е самотата. Може ли човек да я преодолее.? И как! Нощта я приютява със своя плащ...
  • Ако чувствата са неразкрити, тогава има ли раздяла преди да е имало близост....Без признание, остава самотата.
  • И ти си тъжен, Гавраиле...
Предложения
: ??:??