5 мая 2020 г., 23:11

Нощта е тъжна

1.2K 8 33

Нощта е тъжна

       виното искри

в чашите кристални,

       неизпити,

раздяланта се крие

       в тъмните ъгли

явила се потайно,

      от чувства неразкрити.

Любовта отпива глътки,

      на прощаване

прибира спомени

      обвити от тъга

ще търся две сърца

      пламтящи и признание

на масата две чаши

      пред тях е Самота.

  

Варна,Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силви,благодаря че ме посети.
  • Ех, как не й приседна, как не се задави! Тъжно и мълчаливо. Самотата не е лоша приятелка. Сигурно и тя обича да пие, дори има апетит. Сложи и фъстъчки и нещо сладко и я дръж по-близо. Приятел в нужда се познава. Поздравления!
  • Иржи,духовния живот на всеки човек е една необятна вселена.Често пъти необеснима за всеки друг.Но за това пък и толкова интересна.Самотата е вид състояние което може да доведе както до дълбок катарзис така и до лудост.Неведоми са пътищата...психични.Радвам се винаги на твоето присъствие.Води до размисъл.
  • Самотата, обикновено я свързваме с някаква тягостна тишина и всеки мисли, че тя може да се разсее само с чужда помощ...Има хора, които са си самодостатъчни и самотата не ги подтиска толкова...Има поети, които раждат най-хубавите си стихове в такива моменти.Но други /аз например/ обичат шума, движението на хора, та макар и чужди, дори, когато са нещастни, не искат да останат "насаме със себе си"! Страдам, но "на ум"!! Стихът ти, Гавраиле, ми допада, защото обичам да изследвам различията....
  • Румяна,поздрав и на теб.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...