5 may 2020, 23:11

Нощта е тъжна

1.2K 8 33

Нощта е тъжна

       виното искри

в чашите кристални,

       неизпити,

раздяланта се крие

       в тъмните ъгли

явила се потайно,

      от чувства неразкрити.

Любовта отпива глътки,

      на прощаване

прибира спомени

      обвити от тъга

ще търся две сърца

      пламтящи и признание

на масата две чаши

      пред тях е Самота.

  

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силви,благодаря че ме посети.
  • Ех, как не й приседна, как не се задави! Тъжно и мълчаливо. Самотата не е лоша приятелка. Сигурно и тя обича да пие, дори има апетит. Сложи и фъстъчки и нещо сладко и я дръж по-близо. Приятел в нужда се познава. Поздравления!
  • Иржи,духовния живот на всеки човек е една необятна вселена.Често пъти необеснима за всеки друг.Но за това пък и толкова интересна.Самотата е вид състояние което може да доведе както до дълбок катарзис така и до лудост.Неведоми са пътищата...психични.Радвам се винаги на твоето присъствие.Води до размисъл.
  • Самотата, обикновено я свързваме с някаква тягостна тишина и всеки мисли, че тя може да се разсее само с чужда помощ...Има хора, които са си самодостатъчни и самотата не ги подтиска толкова...Има поети, които раждат най-хубавите си стихове в такива моменти.Но други /аз например/ обичат шума, движението на хора, та макар и чужди, дори, когато са нещастни, не искат да останат "насаме със себе си"! Страдам, но "на ум"!! Стихът ти, Гавраиле, ми допада, защото обичам да изследвам различията....
  • Румяна,поздрав и на теб.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...