5.05.2020 г., 23:11

Нощта е тъжна

1.2K 8 33

Нощта е тъжна

       виното искри

в чашите кристални,

       неизпити,

раздяланта се крие

       в тъмните ъгли

явила се потайно,

      от чувства неразкрити.

Любовта отпива глътки,

      на прощаване

прибира спомени

      обвити от тъга

ще търся две сърца

      пламтящи и признание

на масата две чаши

      пред тях е Самота.

  

Варна,Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силви,благодаря че ме посети.
  • Ех, как не й приседна, как не се задави! Тъжно и мълчаливо. Самотата не е лоша приятелка. Сигурно и тя обича да пие, дори има апетит. Сложи и фъстъчки и нещо сладко и я дръж по-близо. Приятел в нужда се познава. Поздравления!
  • Иржи,духовния живот на всеки човек е една необятна вселена.Често пъти необеснима за всеки друг.Но за това пък и толкова интересна.Самотата е вид състояние което може да доведе както до дълбок катарзис така и до лудост.Неведоми са пътищата...психични.Радвам се винаги на твоето присъствие.Води до размисъл.
  • Самотата, обикновено я свързваме с някаква тягостна тишина и всеки мисли, че тя може да се разсее само с чужда помощ...Има хора, които са си самодостатъчни и самотата не ги подтиска толкова...Има поети, които раждат най-хубавите си стихове в такива моменти.Но други /аз например/ обичат шума, движението на хора, та макар и чужди, дори, когато са нещастни, не искат да останат "насаме със себе си"! Страдам, но "на ум"!! Стихът ти, Гавраиле, ми допада, защото обичам да изследвам различията....
  • Румяна,поздрав и на теб.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...