May 5, 2020, 11:11 PM

Нощта е тъжна

  Poetry » Love
1.2K 8 33

Нощта е тъжна

       виното искри

в чашите кристални,

       неизпити,

раздяланта се крие

       в тъмните ъгли

явила се потайно,

      от чувства неразкрити.

Любовта отпива глътки,

      на прощаване

прибира спомени

      обвити от тъга

ще търся две сърца

      пламтящи и признание

на масата две чаши

      пред тях е Самота.

  

Варна,Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силви,благодаря че ме посети.
  • Ех, как не й приседна, как не се задави! Тъжно и мълчаливо. Самотата не е лоша приятелка. Сигурно и тя обича да пие, дори има апетит. Сложи и фъстъчки и нещо сладко и я дръж по-близо. Приятел в нужда се познава. Поздравления!
  • Иржи,духовния живот на всеки човек е една необятна вселена.Често пъти необеснима за всеки друг.Но за това пък и толкова интересна.Самотата е вид състояние което може да доведе както до дълбок катарзис така и до лудост.Неведоми са пътищата...психични.Радвам се винаги на твоето присъствие.Води до размисъл.
  • Самотата, обикновено я свързваме с някаква тягостна тишина и всеки мисли, че тя може да се разсее само с чужда помощ...Има хора, които са си самодостатъчни и самотата не ги подтиска толкова...Има поети, които раждат най-хубавите си стихове в такива моменти.Но други /аз например/ обичат шума, движението на хора, та макар и чужди, дори, когато са нещастни, не искат да останат "насаме със себе си"! Страдам, но "на ум"!! Стихът ти, Гавраиле, ми допада, защото обичам да изследвам различията....
  • Румяна,поздрав и на теб.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...