Нощта и аз
Eпизодично самотната нощ е в дома ми,
позната отдавна, привидно доволна,
че пак няма никой в леглото, в ума ми,
крадяща съня ми някак неволно...
Моля те, нека днес е различно!
Казах и тихо, безгласно почти.
Ако искаш да плачем, да бъде защото,
аз имам теб и мен имаш ти.
Какъв по-удобен момент, научи ме!
Как се сънуват слепи очи?!
Такива, които чрез допир посрещат,
такива, в които тъгата личи.
Или пък днес да крадеме надежди,
за първи път двете, ще бъде забавно!
На хората думите или световете
обич предлагам да вземаме главно...
01.12.2011г
Галина Климович
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Климович Все права защищены