Eпизодично самотната нощ е в дома ми,

позната отдавна, привидно доволна,

че пак няма никой в леглото, в ума ми,

крадяща съня ми някак неволно...

Моля те, нека днес е различно!

Казах и тихо, безгласно почти.

Ако искаш да плачем, да бъде защото,

аз имам теб и мен имаш ти.

Какъв по-удобен момент, научи ме!

Как се сънуват слепи очи?!

Такива, които чрез допир посрещат,

такива, в които тъгата личи.

Или пък днес да крадеме надежди,

за първи път двете, ще бъде забавно!

На хората думите или световете

обич предлагам да вземаме главно...

01.12.2011г

Галина Климович