10 апр. 2008 г., 16:07

Нощта на 10 април

849 0 10
     Нощта на 10 април

Мои кратки приятели,
нощни момчета и принцове,
мои флиртове, болки и истини -
връщам се.
Разлейте виното!
Душевните ми атоми
кристализираха в решетка.
Ще пием мълчаливо.
Няма да се гледаме.
Любови мои,
стари и несподелени,
случайни и очаквани,
безумно истински и трепетни,
момчета мои!
Май съм ви забравила...
Пререждам имена, броени нощи
и целувки.
От прашен ъгъл стари думички
напират.
Обаждат се момичешките ми капризи.
Момчета мои,
повечето нощни,
очите ви не мога да си спомня.
Разлейте виното
и спомена за вас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Гичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво!
  • Да пием спомените вместо вино.
    Горчиви,сладки,все опияняват.
    Когато всичко се превърне в минало,
    те само в нощите се утаяват.
    Чудесен стих!Даже ме вдъхнови
  • Харесва ми поезията ти,но с това направо влезе в душата ми!!!Невероятно е!!!Браво!!!!
  • Интересна нощ си имала,Ваня!
    Спомените са живи, докато са спомени!
    Поздравявам те!
  • Много хубав стих!хареса ми!поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...