Мои кратки приятели, нощни момчета и принцове, мои флиртове, болки и истини - връщам се. Разлейте виното! Душевните ми атоми кристализираха в решетка. Ще пием мълчаливо. Няма да се гледаме. Любови мои, стари и несподелени, случайни и очаквани, безумно истински и трепетни, момчета мои! Май съм ви забравила... Пререждам имена, броени нощи и целувки. От прашен ъгъл стари думички напират. Обаждат се момичешките ми капризи. Момчета мои, повечето нощни, очите ви не мога да си спомня. Разлейте виното и спомена за вас.
Да пием спомените вместо вино.
Горчиви,сладки,все опияняват.
Когато всичко се превърне в минало,
те само в нощите се утаяват.
Чудесен стих!Даже ме вдъхнови
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.