Apr 10, 2008, 4:07 PM

Нощта на 10 април

  Poetry
846 0 10
     Нощта на 10 април

Мои кратки приятели,
нощни момчета и принцове,
мои флиртове, болки и истини -
връщам се.
Разлейте виното!
Душевните ми атоми
кристализираха в решетка.
Ще пием мълчаливо.
Няма да се гледаме.
Любови мои,
стари и несподелени,
случайни и очаквани,
безумно истински и трепетни,
момчета мои!
Май съм ви забравила...
Пререждам имена, броени нощи
и целувки.
От прашен ъгъл стари думички
напират.
Обаждат се момичешките ми капризи.
Момчета мои,
повечето нощни,
очите ви не мога да си спомня.
Разлейте виното
и спомена за вас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Гичева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво!
  • Да пием спомените вместо вино.
    Горчиви,сладки,все опияняват.
    Когато всичко се превърне в минало,
    те само в нощите се утаяват.
    Чудесен стих!Даже ме вдъхнови
  • Харесва ми поезията ти,но с това направо влезе в душата ми!!!Невероятно е!!!Браво!!!!
  • Интересна нощ си имала,Ваня!
    Спомените са живи, докато са спомени!
    Поздравявам те!
  • Много хубав стих!хареса ми!поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...