4 февр. 2020 г., 09:36

Нощта отново ме захлупи

Поэзия » Любовная

744 1 9

Нощта се спуска мрачно синя,
с криле покрива хоризонта,
изписква закъсняла птица,
луната се търкулва гола.
Пролайва куче и замлъква,
едно листо се залюлява,
минава някой и го стъпква,
безлика сянка се стопява.
Приглушено се чуват стъпки –
наблизо са, но пак са чужди,
врата отваря се за кратко
и някой се прибира вкъщи.
Притихнала и аз се сгушвам,
нощта отново ме захлупи
и знам, че няма кой да дойде,
защото ти си ме заключил...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

DPP (SMooth)

Точно нотката неопределеност, създава необходимата атмосфера, подобно на приглушена нощна светлина
Има място всеки сам да проектира между редовете.
Хареса ми.

2020-02-06T17:03:08+02:00
Hathor (Геновева Симеонова)

Душата ми е заключена, със сигурност не съм в мазето, защото ще викам за помощ. И "няма кой да дойде" описва точно самотата.Сам, подтиснат, без очаквания...сякаш всичко е ясно.

2020-02-05T16:08:28+02:00
Anterez

Кой е той? Защо те е заключил? Къде те е заключил - в мазето? Нощта е описана чудесно, ама това накрая нещо не се вписва. И защо си захлупена? Защото си сама, защото нямяш свещ или са ти спряли тока? Лично аз предпочитам логически завършек, но на останалите може пък така да им харесва повече.

2020-02-05T13:56:45+02:00
Hathor (Геновева Симеонова)

Благодаря, радвам се да ви видя тук.

2020-02-05T11:50:20+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Много красиво и въздействащо!... Поздравления, Геновева!

2020-02-05T11:10:46+02:00