Нощта отново ме захлупи
Нощта се спуска мрачно синя,
с криле покрива хоризонта,
изписква закъсняла птица,
луната се търкулва гола.
Пролайва куче и замлъква,
едно листо се залюлява,
минава някой и го стъпква,
безлика сянка се стопява.
Приглушено се чуват стъпки –
наблизо са, но пак са чужди,
врата отваря се за кратко
и някой се прибира вкъщи.
Притихнала и аз се сгушвам,
нощта отново ме захлупи
и знам, че няма кой да дойде,
защото ти си ме заключил...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
И "няма кой да дойде" описва точно самотата.Сам, подтиснат, без очаквания...сякаш всичко е ясно.
