Feb 4, 2020, 9:36 AM
Нощта отново ме захлупи
Нощта се спуска мрачно синя,
с криле покрива хоризонта,
изписква закъсняла птица,
луната се търкулва гола.
Пролайва куче и замлъква,
едно листо се залюлява,
минава някой и го стъпква,
безлика сянка се стопява.
Приглушено се чуват стъпки –
наблизо са, но пак са чужди,
врата отваря се за кратко
и някой се прибира вкъщи.
Притихнала и аз се сгушвам,
нощта отново ме захлупи
и знам, че няма кой да дойде,
защото ти си ме заключил...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Душата ми е заключена, със сигурност не съм в мазето, защото ще викам за помощ.
И "няма кой да дойде" описва точно самотата.Сам, подтиснат, без очаквания...сякаш всичко е ясно. -
Кой е той? Защо те е заключил? Къде те е заключил - в мазето? Нощта е описана чудесно, ама това накрая нещо не се вписва. И защо си захлупена? Защото си сама, защото нямяш свещ или са ти спряли тока?
Лично аз предпочитам логически завършек, но на останалите може пък така да им харесва повече. -
Благодаря, радвам се да ви видя тук.
-
Много красиво и въздействащо!... Поздравления, Геновева!
-
Почувствах и чух!
-
Благодаря ви !
-
Хареса ми...
-
Много ми харесват тези "рисунъци" - сиво към черно и обратно. И шумовете също. Шумовете на самотата.
Хубаво написано е, затова.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Има място всеки сам да проектира между редовете.
Хареса ми.