Нощта зад ъгъла
Върви. Не ще ме видиш вече.
Щастието очаква те навярно
там, де някога се врекохте.
А аз ще се сбогувам отдалече.
Върви. Навярно утре другиму
дъха ще секваш с нежни взори.
Бъди, бъди щастлива до безумие!
И нека не познаеш в туй умора!
Друг от утре ще си зашепти:
"Боже, колко е красива!"
И как прехласнато ще те следи!
И как ще те докосва срамежливо!
Върви! Дано простиш ми само
непривичното безмълвие -
от днес съм сянката, безшумно
сляла се с нощта зад ъгъла.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Все права защищены
Много специална поезия, с един особен драматизъм...представям си го на сцена...
