Върви. Не ще ме видиш вече.
Щастието очаква те навярно
там, де някога се врекохте.
А аз ще се сбогувам отдалече.
Върви. Навярно утре другиму
дъха ще секваш с нежни взори.
Бъди, бъди щастлива до безумие!
И нека не познаеш в туй умора!
Друг от утре ще си зашепти:
"Боже, колко е красива!"
И как прехласнато ще те следи!
И как ще те докосва срамежливо! ...