Чува се бухал кошмарен навън,
бавно се спуска нощта над града.
Ти се унасяш в ужасяващ сън,
пред светлината има преграда.

Гарванът черен веднага запя
песента "Кой ще отрони сълзи"?
И тоз половин живот ослепя
осиротял след толкоз недъзи.

Пък зелената трева съхне
сякаш огъня я е попарил,
бистрото езеро ще пресъхне
преди лебед да го е заварил.

Щурците ще свирят с цигулки,
в мрака ,тяхната тъжна песен
появиха се ледени висулки
пролетта се превърна в есен.

Но тази душа ще се забрави
искрицата само ще гори
тя е там в тъмните дъбрави
споменът не може да изгори.

Сутрешният влак отново идва
събужда ме с шумни спирачки
и тази светла душа си отива
с недовършени задачки.