4.11.2005 г., 9:15

Нощта започва

1.1K 0 0

Чува се бухал кошмарен навън,
бавно се спуска нощта над града.
Ти се унасяш в ужасяващ сън,
пред светлината има преграда.

Гарванът черен веднага запя
песента "Кой ще отрони сълзи"?
И тоз половин живот ослепя
осиротял след толкоз недъзи.

Пък зелената трева съхне
сякаш огъня я е попарил,
бистрото езеро ще пресъхне
преди лебед да го е заварил.

Щурците ще свирят с цигулки,
в мрака ,тяхната тъжна песен
появиха се ледени висулки
пролетта се превърна в есен.

Но тази душа ще се забрави
искрицата само ще гори
тя е там в тъмните дъбрави
споменът не може да изгори.

Сутрешният влак отново идва
събужда ме с шумни спирачки
и тази светла душа си отива
с недовършени задачки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...