Nov 4, 2005, 9:15 AM

Нощта започва

  Poetry
1.1K 0 0

Чува се бухал кошмарен навън,
бавно се спуска нощта над града.
Ти се унасяш в ужасяващ сън,
пред светлината има преграда.

Гарванът черен веднага запя
песента "Кой ще отрони сълзи"?
И тоз половин живот ослепя
осиротял след толкоз недъзи.

Пък зелената трева съхне
сякаш огъня я е попарил,
бистрото езеро ще пресъхне
преди лебед да го е заварил.

Щурците ще свирят с цигулки,
в мрака ,тяхната тъжна песен
появиха се ледени висулки
пролетта се превърна в есен.

Но тази душа ще се забрави
искрицата само ще гори
тя е там в тъмните дъбрави
споменът не може да изгори.

Сутрешният влак отново идва
събужда ме с шумни спирачки
и тази светла душа си отива
с недовършени задачки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...