Счупихме вазата... Просто я мразехме...
Строги канони... Еднаква напразност...
Пръснахме малки парченца с доволство,
че ни очакват години охолство...
Газехме. Искахме. Искахме. Искахме
да подредим на живота усмивките.
Някои успяваха... Други избягаха...
Стъжни се, за които повярваха
във фараони и престолонаследници....
Свикнахме кръв да се плиска от вестника.
Да се обиждаме и да се мразим.
А във очите ни - същата ваза. ...