Довереница (Дочка Василева)
477 17398
11.11.2009 г., 0:05 ч.

Носи ли счупеното щастие? 

  Поезия » Гражданска
676 0 11

Счупихме вазата... Просто я мразехме...

Строги канони... Еднаква напразност...

Пръснахме малки парченца с доволство,

че ни очакват години охолство...

Газехме. Искахме. Искахме. Искахме

да подредим на живота усмивките.

Някои успяваха... Други избягаха...

Стъжни се, за които повярваха

във фараони и престолонаследници....

Свикнахме кръв да се плиска от вестника.

Да се обиждаме и да се мразим.

А във очите ни - същата ваза.

Уж е строшена, а пази послания...

С присмех припомня за обещаното...

Притчи разказва от времето старо.

Имало някога:  къща „България”

с кипри огради и двор със възможности...

А пък „стопаните” - бързи търговци

безотговорно, със полза за себе си

ей тъй, за нищо продавали семето,

къщата, двора, дори и оградата...

Кой го е грижа, че някой ще страда?

Вятърът вее, а кучета лаят...

Керванът не знае къде му е краят...

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??