19 мар. 2013 г., 20:33

Носталгично

513 0 0

 

 

             НОСТАЛГИЧНО

 

 

Днес исках, както се полага,

облегната на рамото ти здраво,

ръката ти за прошка да погаля

с изпълнена душа от радост.

 

За грешките да се покая,

да целуна топлата ти длан,

смирена, тихо да призная

благодарността си - да ти дам.

 

За всичките добри години,

за трудните - по-малко,

моля те, за тях прости ми,

понякога в живота е и жалко.

 

Раздялата едничка е причина

за болката във нашите души,

за повече пари в чужбина

семейството прежалихме дори.

 

Самотата да простя не мога,

живот с пари не се купува,

любовта за двама е и може

единствено така да съществува.

 

И искам докато съм жива

душата и сърцето да са там,

до теб - където съм щастлива

и мога всичко да ти дам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...