19 mar 2013, 20:33

Носталгично

  Poesía » Otra
517 0 0

 

 

             НОСТАЛГИЧНО

 

 

Днес исках, както се полага,

облегната на рамото ти здраво,

ръката ти за прошка да погаля

с изпълнена душа от радост.

 

За грешките да се покая,

да целуна топлата ти длан,

смирена, тихо да призная

благодарността си - да ти дам.

 

За всичките добри години,

за трудните - по-малко,

моля те, за тях прости ми,

понякога в живота е и жалко.

 

Раздялата едничка е причина

за болката във нашите души,

за повече пари в чужбина

семейството прежалихме дори.

 

Самотата да простя не мога,

живот с пари не се купува,

любовта за двама е и може

единствено така да съществува.

 

И искам докато съм жива

душата и сърцето да са там,

до теб - където съм щастлива

и мога всичко да ти дам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...