19.03.2013 г., 20:33

Носталгично

510 0 0

 

 

             НОСТАЛГИЧНО

 

 

Днес исках, както се полага,

облегната на рамото ти здраво,

ръката ти за прошка да погаля

с изпълнена душа от радост.

 

За грешките да се покая,

да целуна топлата ти длан,

смирена, тихо да призная

благодарността си - да ти дам.

 

За всичките добри години,

за трудните - по-малко,

моля те, за тях прости ми,

понякога в живота е и жалко.

 

Раздялата едничка е причина

за болката във нашите души,

за повече пари в чужбина

семейството прежалихме дори.

 

Самотата да простя не мога,

живот с пари не се купува,

любовта за двама е и може

единствено така да съществува.

 

И искам докато съм жива

душата и сърцето да са там,

до теб - където съм щастлива

и мога всичко да ти дам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...