Носталгично
Когато безмълвен си тръгне
последният коледен звън
и мъка сърцето обгърне,
и няма надежда навън...
Ти тръгваш във ледната вечер,
пристегнал яка и колан.
Намусен и тъжен, и мрачен
се свиваш под своя юрган...
И сълзите свои преглъщаш,
и криеш ги в своята длан...
Ти нямаш кого да прегръщаш
и в цялата вечност си сам!
И някак изнизват се дните,
ти дишаш, работиш и спиш,
а вечер прикрит във мъглите,
сълзите си тежки редиш.
А сутрин събираш ги в шепи,
поглеждаш към тях със тъга,
в ръката ти в бисери слети
превръщат се те на мига.
И тъй преминава денят ти -
и тъжен, и скучен, и сив,
но щом се събуди умът ти,
ще видиш - светът е красив!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иринка Все права защищены
