Носталгично

Dec 30, 2007, 10:53 PM

Poetry

765 0 6

Когато безмълвен си тръгне
последният коледен звън
и мъка сърцето обгърне,
и няма надежда навън...
Ти тръгваш във ледната вечер,
пристегнал яка и колан.
Намусен и тъжен, и мрачен
се свиваш под своя юрган...
И сълзите свои преглъщаш,
и криеш ги в своята длан...
Ти нямаш кого да прегръщаш
и в цялата вечност си сам! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Носталгично

Искате да прочетете повече?

Random works