6 авг. 2014 г., 00:05

Носталгично 

  Поэзия » Другая
384 0 11

Във онзи миг,

когато се събудя!?

И в тъмното -

се взирам аз...

В ума ми...?

Светлина изплува

и слуша нощната тъма.

Тихо е - Нощта красива...

Напомня ми

за майчина целувка!

И как в завивката те гали,

напукана но нежна -

бащина ръка с любов.

Но вече времето отмина...

Туй време беше но кога?

Сега когато се събудя -

отвън е светло като ден...

Неони, фарове и лампи -

огряват нощния ти ден.

Коли бръмчат -

и музика навсякъде се чува...

Това си го направихме сами?

-Това ли искаме не зная.

За туй ли бъдеще

умряха те?

За туй ли светло бъдеще живеем!

Че нощта да бъде ден...

Тъжно ми е!

И мислите си аз не чувам.

Къде е тишината нощна-

аз не знам.

Къде отидоха щурците?

-Те май останаха на -

старата планета...

Там със нощното небе!

И с прекрасната прохлада!

На утрото красиво -

с което БОГ ни е дарил...

-Сега телефонът ме събужда.

И аз въздишам облекчен.

Че нощният кошмар -

е свършил...!

И е започнал...?

Един нов,

но монотонен ден!!!?

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прав си това вече е история...Която никога не ще се върне...И не тази лошата а истинската ,която всеки във сърцето си ще пази!Поздрави Гео!!!
  • Носталгично...
    И хубаво...
    И отминало...
  • Благодаря приятелю .Радвам се че сподели стиха ми и ме разбра!Поздрав от сърце!!!
  • Чудесен стих...Браво !
  • За мен е чест че мога да споделям стиховете с хора който ценят поезията и ме разбират до болка.Благодаря Кръстина твойте коментари са важни за мен .Както и на всички останали.Докосвате сърцето ми с любов!А тя за нас е важна!!!Поздрав от сърце!!!
  • Много хубаво и вярно си отразил съвременната ни действителност,
    за съжаление миналото, колкото и прекрасно да е било, не може
    да стане настояще, а още по-малко бъдеще. Докосващ сърцето
    стих, сътворен много искрено и талантливо! ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря на всички за коментарите.За мен те са истинското доказателство че докато ни има ще има и спомен за миналото .С което да разказваме на нашите поколения в бъдни дни!Поздрави Таня ,Вилияна ,Елица и Красимир !!!
  • Къде отидоха щурците?
    -Те май останаха на -
    старата планета...
    -----------------------
    Като амеби ще се приспособим към климата,
    за да ни мислят за луди, когато разказваме:
    в стария климат какво е било…

    Отговорих ти с нещо мое в този дух, защото този ти пасаж много ми хареса!
    Дали ще ни вярват, когата разказваме за старата планета и стария климат?!...
  • Когато хубавите неща отминат, изглеждат по-красиви и стойностни, отколкото са били...
    Носталгията е присъща на всички чувствителни сърца.
    Усетих го в стиха ти, Ангел.
  • харесва мии
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??