Носталгично
Във онзи миг,
когато се събудя!?
И в тъмното -
се взирам аз...
В ума ми...?
Светлина изплува
и слуша нощната тъма.
Тихо е - Нощта красива...
Напомня ми
за майчина целувка!
И как в завивката те гали,
напукана но нежна -
бащина ръка с любов.
Но вече времето отмина...
Туй време беше но кога?
Сега когато се събудя -
отвън е светло като ден...
Неони, фарове и лампи -
огряват нощния ти ден.
Коли бръмчат -
и музика навсякъде се чува...
Това си го направихме сами?
-Това ли искаме не зная.
За туй ли бъдеще
умряха те?
За туй ли светло бъдеще живеем!
Че нощта да бъде ден...
Тъжно ми е!
И мислите си аз не чувам.
Къде е тишината нощна-
аз не знам.
Къде отидоха щурците?
-Те май останаха на -
старата планета...
Там със нощното небе!
И с прекрасната прохлада!
На утрото красиво -
с което БОГ ни е дарил...
-Сега телефонът ме събужда.
И аз въздишам облекчен.
Че нощният кошмар -
е свършил...!
И е започнал...?
Един нов,
но монотонен ден!!!?
© Ангел All rights reserved.
