Носталгично за вярата на поета...
„Ти помниш ли морето и машините,
и трюмовете пълни с лепкав мрак...”
Ти помниш ли как в стихове превръщаше
моряшките копнежи между бурите,
мъчителната битка за насъщния
и евтината слава на заблудите?
Ти помниш ли преди да онемее
на смисъла последната молитва
отказа да застанеш на колене,
защото прав да те запомнят искаше?
И искаше след тебе да остане ...