2 дек. 2008 г., 13:27

Носталгия

647 0 3
България се казва тя -
моята хубава страна!
Със зелени планини
и пъстри низини,
но зъл и педантичен свят
погубва тази красота.
И ето ме сега,
далеч съм аз от теб,
далеч, в този труден час!
Спомен е сега -
моята хубава страна,
спомен за неотминала тъга!
Като камък,
захвърлен нейде съм сега,
безполезен и недостолепен!
Носталгията тегне,
а пътят до България е дълъг,
страшен и незнаен. 
Дали е тъй красива както някога,
а дали съм й нужен в тези времена!?
Ех... Българийо...
ти си моята хубава страна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • разбира се, че си нужен! поздравявам те!
  • Поздрав!!!
  • Познавам тези чувства.Развълнува ме.Може стиха да не е върха,но емоцията в него е много силна.Желая ти вяра и търпение.Бъди сигурен,че винаги ще бъдеш нужен.Сърдечни поздрави.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....